гукаше

Речник на българския език

1. гукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

гукаше е производна форма на гукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. гукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

гукаше е производна форма на гукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).