гугукало

Речник на българския език

1. гугукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гугукало е производна форма на гугукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гугукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гугукало е производна форма на гугукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гугукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гугукало е производна форма на гугукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гугукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гугукало е производна форма на гугукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).