грухти

Речник на българския език

1. грухти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

грухти е производна форма на грухтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. грухти — повелително наклонение, ед. ч.

грухти е производна форма на грухтя (повелително наклонение, ед. ч.).