грохвахте

Речник на българския език

1. грохвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

грохвахте е производна форма на грохвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. грохвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

грохвахте е производна форма на грохвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).