громил съм

Речник на българския език

1. громил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

громил съм е производна форма на громя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. громил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

громил съм е производна форма на громя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).