громила

Речник на българския език

1. громила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

громила е производна форма на громя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. громила — мин. деят. св. прич. ж. р.

громила е производна форма на громя (мин. деят. св. прич. ж. р.).