грачил е

Речник на българския език

1. грачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грачил е е производна форма на грача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. грачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грачил е е производна форма на грача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).