грачило е

Речник на българския език

1. грачило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грачило е е производна форма на грача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. грачило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грачило е е производна форма на грача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).