грачели

Речник на българския език

1. грачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

грачели е производна форма на грача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. грачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

грачели е производна форма на грача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).