грачела

Речник на българския език

1. грачела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грачела е производна форма на грача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. грачела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

грачела е производна форма на грача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).