граничело

Речник на българския език

1. граничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

граничело е производна форма на гранича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. граничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

граничело е производна форма на гранича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).