граничела

Речник на българския език

1. граничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

граничела е производна форма на гранича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. граничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

граничела е производна форма на гранича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).