гравира

Речник на българския език

1. гравира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гравира е производна форма на гравирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гравира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гравира е производна форма на гравирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гравира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гравира е производна форма на гравирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).