горещил е

Речник на българския език

1. горещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

горещил е е производна форма на горещя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. горещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

горещил е е производна форма на горещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).