гонил съм

Речник на българския език

1. гонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гонил съм е производна форма на гоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гонил съм е производна форма на гоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).