гонил си

Речник на българския език

1. гонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гонил си е производна форма на гоня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гонил си е производна форма на гоня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).