гонило е

Речник на българския език

1. гонило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гонило е е производна форма на гоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гонило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гонило е е производна форма на гоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).