големяло

Речник на българския език

1. големяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

големяло е производна форма на големея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. големяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

големяло е производна форма на големея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. големяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

големяло е производна форма на големя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. големяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

големяло е производна форма на големя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).