голеел

Речник на българския език

1. голеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

голеел е производна форма на голея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. голеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

голеел е производна форма на голея (мин. деят. несв. прич. м. р.).