гоил е

Речник на българския език

1. гоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гоил е е производна форма на гоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гоил е е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).