гоило е

Речник на българския език

1. гоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гоило е е производна форма на гоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гоило е е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).