гоило

Речник на българския език

1. гоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гоило е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гоило е производна форма на гоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).