гоели

Речник на българския език

1. гоели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гоели е производна форма на гоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гоели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гоели е производна форма на гоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).