говели

Речник на българския език

1. говели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

говели е производна форма на говея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. говели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

говели е производна форма на говея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).