гнусил е

Речник на българския език

1. гнусил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гнусил е е производна форма на гнуся се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гнусил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гнусил е е производна форма на гнуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).