гнусило

Речник на българския език

1. гнусило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гнусило е производна форма на гнуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гнусило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гнусило е производна форма на гнуся се (мин. деят. св. прич. ср. р.).