гнусил

Речник на българския език

1. гнусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гнусил е производна форма на гнуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гнусил — мин. деят. св. прич. м. р.

гнусил е производна форма на гнуся се (мин. деят. св. прич. м. р.).