гнетило

Речник на българския език

1. гнетило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гнетило е производна форма на гнетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гнетило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гнетило е производна форма на гнетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).