гнетили

Речник на българския език

1. гнетили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гнетили е производна форма на гнетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гнетили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гнетили е производна форма на гнетя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).