гнетил

Речник на българския език

1. гнетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гнетил е производна форма на гнетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гнетил — мин. деят. св. прич. м. р.

гнетил е производна форма на гнетя (мин. деят. св. прич. м. р.).