гнети

Речник на българския език

1. гнети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гнети е производна форма на гнетя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гнети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гнети е производна форма на гнетя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гнети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гнети е производна форма на гнетя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гнети — повелително наклонение, ед. ч.

гнети е производна форма на гнетя (повелително наклонение, ед. ч.).