гнетели

Речник на българския език

1. гнетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гнетели е производна форма на гнетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гнетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гнетели е производна форма на гнетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).