глътнел

Речник на българския език

1. глътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глътнел е производна форма на глътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

глътнел е производна форма на глътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).