глътнало

Речник на българския език

1. глътнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глътнало е производна форма на глътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глътнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

глътнало е производна форма на глътна (мин. деят. св. прич. ср. р.).