глътва

Речник на българския език

1. глътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

глътва е производна форма на глътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. глътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

глътва е производна форма на глътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. глътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

глътва е производна форма на глътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).