глобявал

Речник на българския език

1. глобявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глобявал е производна форма на глобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глобявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глобявал е производна форма на глобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. глобявал — мин. деят. св. прич. м. р.

глобявал е производна форма на глобявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. глобявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

глобявал е производна форма на глобявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).