глезил е

Речник на българския език

1. глезил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глезил е е производна форма на глезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глезил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глезил е е производна форма на глезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).