глезило

Речник на българския език

1. глезило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глезило е производна форма на глезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глезило — мин. деят. св. прич. ср. р.

глезило е производна форма на глезя (мин. деят. св. прич. ср. р.).