глезело

Речник на българския език

1. глезело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глезело е производна форма на глезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глезело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

глезело е производна форма на глезя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).