глезел

Речник на българския език

1. глезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глезел е производна форма на глезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

глезел е производна форма на глезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).