гласна

Речник на българския език

1. гла̀сна некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. гла̀сни, ж. Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шум; гласен звук.

Грешни изписвания (1)

  • гласнъ

2. гласна — ж. р.

гласна е производна форма на гласен (ж. р.).