гласил съм

Речник на българския език

1. гласил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гласил съм е производна форма на глася (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гласил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гласил съм е производна форма на глася (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).