главявала

Речник на българския език

1. главявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

главявала е производна форма на главявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. главявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

главявала е производна форма на главявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. главявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

главявала е производна форма на главявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. главявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

главявала е производна форма на главявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).