главил

Речник на българския език

1. главил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

главил е производна форма на главя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. главил — мин. деят. св. прич. м. р.

главил е производна форма на главя (мин. деят. св. прич. м. р.).