гинете

Речник на българския език

1. гинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гинете е производна форма на гина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гинете — повелително наклонение, мн. ч.

гинете е производна форма на гина (повелително наклонение, мн. ч.).