гизнете

Речник на българския език

1. гизнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гизнете е производна форма на гизна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гизнете — повелително наклонение, мн. ч.

гизнете е производна форма на гизна (повелително наклонение, мн. ч.).