гизнели

Речник на българския език

1. гизнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гизнели е производна форма на гизна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гизнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гизнели е производна форма на гизна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).