гиздите

Речник на българския език

1. гиздите — мн. ч. членувано

гиздите е производна форма на гизда (мн. ч. членувано).

2. гиздите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гиздите е производна форма на гиздя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).