гиздила

Речник на българския език

1. гиздила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гиздила е производна форма на гиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гиздила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гиздила е производна форма на гиздя (мин. деят. св. прич. ж. р.).