гиздела

Речник на българския език

1. гиздела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гиздела е производна форма на гиздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гиздела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гиздела е производна форма на гиздя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).